Във стиха долавям музика вълшебна,
тя като листата ветроноги нежно шепне,
за онази малка босонога мечта,
стиснала сърдечно, меко човешката ръка.
И в музиката стиховете снеголомно се преплитат,
и понякога лавинно сякаш с птиците на юг отлитат,
но нали затова отлитат те, за да се върнат с бурни пролетни ветрове,
да върнат пак онази музика вълшебна, родена в мен и теб.
И тогава аз, заслушан в мелодията нежна,
ще предам стиха натам, където белоснежна
любовта ще чака тебе, знам, да я чуеш ти с притворени очи,
а морскосветлата мелодия ще ме обгърне, ...