Кулин (Стефани)
69 149
21 feb 2006, 17:25

Признание 

  Poesía
855 0 6

Пред теб стоя с треперещи ръце,
сърцето свива се от страх,
че можеш да отхвърлиш любовта,
а тя без теб не може да живее!

А какво съм аз без ней?
Самотно цвете,нейде сред гората
и само с любовта възраждам се
и откривам топлината!!!

Като слънцето си ти за мене,
без теб замръзвам аз от самота
и сърцето мое пак зове:
"Моля те,повярвай в мен!"

© Стефани Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • почвам вече да си мисля, че не всичко написано от теб е споделена поезия, а че лирическата ти присъствува и като художествена образност, просто защото не мога да си представя толкова много чувственост, в такова крехко създание!!!
  • Животът е любов и любовта е живот!!!Харесва ми!
  • мерси.много благодаря за коментарите!
  • Много хубаво! Именно "остарялата" думичка "ней" според мен създава много приятно чувство от стихотворението.
  • Много е хубаво, Стеф! Избягвай остарели думички като 'ней', иначе всичко е много хубаво!
  • Браво!много истинско и нежно 6+ и поздрав
Propuestas
: ??:??