Понякога ми е по-лесно да призная
че ти си този който идва при мен
нищо че аз вървя все натам
Да те намеря се молех и плаках
и скубех косите си удавена в мисли
а защо не признах че вече те имах
По-лесно ми беше да те видя в ръцете си
отколкото пак да си мой
къде избяга тръпката остана само очакване
че птицата лети а езерото се оглежда в мен
не съм и Нарцис просто жена
Потърси ме при мен се утеши ...