Призори

4 mar 2014, 22:28

Poesía

537 0 2

Запалих свещ

пред олтара на новия ден.

С тайнствен отблясък

този пламък свещен

самия Рай призова:

где сводът небесен тъй странен

и близък рисува човешка тъга;

где ангели в танца си нежен

забравят що е самота

и се усмихват блажено,

опиянени от красота...

А моята душа-дете

усети вечната прокоба:

мигът на щастие

умира в нашата утроба.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.