Призори

4 mar 2014, 22:28

Poesía

643 0 2

Запалих свещ
пред олтара на новия ден.
С тайнствен отблясък
този пламък свещен
самия Рай призова:
где сводът небесен тъй странен
и близък рисува човешка тъга;
где ангели в танца си нежен
забравят що е самота
и се усмихват блажено,
опиянени от красота...
А моята душа-дете ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Призори

Искате да прочетете повече?

Propuestas