Душата ми е призрачна принцеса.

Пленница в тленен замък стар.

Воините-спасители не знам къде са...

А ТЯ сама за себе си е непоносим товар.

През прозорци два високи наднича.

През пролуки две странични слухти.

Понякога рискува да тича и Обича...

Но от толкова сълзи всичко изгни!

Разхожда я тленният замък по малко,

но вътре интериорът и е непроменен.

В празник и делник... е най- жалко.

Светът е дъга, а тя на Мрака във плен.

Стражи са спомени страшни и заплетени,

с подкрепления от лепкави сладникави мечти.

И всички събития около принцесата са обречени.

Отречени копнежи, изоставени бъднини.