18 oct 2015, 20:41

Призрак 

  Poesía
454 0 1

Всяка нощ идваш в съня ми.
Докосваш косите ми,
галиш очите ми.
Притискаш ме до себе си,
целуваш ме, не говориш.
Като призрак в сенките
тихо бродиш и мълчиш.
И всяка нощ си тръгваш.
Празен, но щастлив!
Облечен в бяло - от любов гориш.
На леглото ми за сбогом
червена роза с бодли..
Оставена, седи и чака
да я зърна призори.
От бодлите що ги има,
розата кърви..
Но кръв ли е,
за да кърви.,
кръв или сълзи..
Сълзи от самота,
от скръб и празнота..

© Памела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??