септември 2013 Румяна Славова

В сърцето на нощта,
щом клепки не залепват,
ти мислиш ли за мен,
дали и аз за теб не мисля!?
И изморен от битките житейски,
търсиш ли в съня,
отмора в моите прегръдки нежни!?
Задавен от сълзи,
събуждаш ли се всяка сутрин,
плачейки за образа ми мил,
който от съня ти отлетя
и не ще се върне!?
Галиш ли с трепереща ръка,
празното до теб, в леглото, място,
бленувайки,че първите лъчи огряват
целуваните ми от тебе устни!?
И чакаш ли с нетърпение мига,
когато с очи до дъно ще ме пиеш,
благодарейки на съдбата,
че наяве веч ме имаш!?
И твой ли е животът ти сега!?
Ти с тази празнота
живееш ли щастливо!?
Аз съм призрак в твойте дни,
в сърцето си ме пазиш мълчаливо!