merigold (Мери)
270 2640
23 feb 2007, 8:08

ПРИЗРАК ОТ МИНАЛОТО  

  Poesía
751 0 11

ПРИЗРАК ОТ МИНАЛОТО

 

Ще се усмихнат ли очите ти на мен,

ще ме погалят ли с тъмен блясък,

когато споменът ми уморен

при теб се връща, но се разбива с трясък?

Очите ти – два въглена горещи в мрака,

залязват в мен и става много  тъмно.

Помни, че много нощи чаках,

но зная, че едва ли пак ще съмне.

При теб се връщам като сутрешна роса,

покрила леко, бисерно тревата.

Помни - луната пак ще е луна...

но гаснат вече в мен слънцата!

На Н.



 

© Мери Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти много katik !
  • първо гласувах със 6. браво много ми хареса
  • Вальо благодаря ти за хубавата импровизация! Не съм те познавала по-рано иначе ..знае ли човек, можеше и ти да бъдеш моя призрак!
  • Защо не съм аз този призрак който те спохожда,
    бих бил щостлив и горд-бих бил.Бих бил-ала не мога.
    Завиждам му и мисля как да стана призрак също
    очите ти да са роса и с тях да ме загръщаш!!!
    Усмивка с импровизация!
  • Благодаря ти ria !
  • И аз съм "ЗА". Стихът е прекрасен.
  • Благодаря ти Незабравима!
  • Докосващ е стиха ти!
    Поздрав,мила!
  • Много ви благодаря Кити, Анета и Петинка! Радва ме, че стихът ви харесва!
  • Красив е стихът ти!

  • Много хубав стих!!!
    Поздрави
Propuestas
: ??:??