Човекът въздиша и дъх си поема,
опитва се пак да реши той проблема.
И потното чело с ръката избърсва,
проблемът е труден, но не прибързва.
Спонтанно решение в него роди се,
човекът за миг се сериозно замисли,
нима това истински той е желал,
нима сега чувства, че е успял.
И няма го вече за него проблема,
но чувството пак е останало,
да, вече решение има,
и той е спокоен, че всичко е минало. ...