С мъжа ми, Никодим, си имахме проблем –
кой какво да върши, от работата – в къщата.
И той в началото не изглеждаше голем,
но после взе да ври! Извикахме и тъщата...
Даваше тя мнения. Отхвърляхме ги двамата!
Томбола направихме, със боб наместо зар..
задачите неразрешени – така си и оставаха!
Дойде на помощ кмета, с пъдаря барабар...*
Писаха. Задраскваха. Умуваха. Напасваха.
Накрая сътвориха правила и норми...
"Дребните" неща на мен със право дадоха:
Прането – колко е, ще го перá редовно,
в готвенето нямам равна" – кмета ме похвали -
/ако го откажа – щях да се изложа.../
сутринта животните трябва да нахраня,
да почистя къщата, всичко в ред да сложа
Кравите, овцете сутрин, вечер да доя,
яйцата да събирам, кажи-речи цял кош,
детето да нахраня, да го окъпя и приспя,
да вляза във разбоя "за малко" до среднощ!!
Преди това салатата с ракия да поднеса,
че Никодим е чакал цял ден за тоя час...
Денят му "тежък"бил, че кмета наредил
"големите" проблеми да решава той у нас!..
Във устава написали са следните задачи:
мернат ли се дронове след оглед на небето
да ги следи и да докладва стриктно, значи,
да надушва джендърите в кръчмата, където
за мъжете спирка е.Той трябва да участва
със компетентно мнение за всички отношения
в Европа и света. Но според него пó му пасва
следобед да поспи! Полезно – без съмнение!
А щом е казал кмета – то заповед е вече,
нали печат е сложил и подписа валиден!
И не се разрешава някой да се оплаче!
Ясно е написано: недоволен няма, също и обиден!!
Ей,така решихме проблема с Никодим!!!!
________________________________________
* – барабар /тур./ – заедно
11.04.2018
© Ирина Филипова Todos los derechos reservados