Тази история е и нова, и стара.

Всеки еднакво живота си кара.

По течението плува, разбираемо действа –

училище, работа, другари, семейство…

„Матрица“, ще кажеш. Моите почитания,

ала ний сме свободни, разумни създания.

Ако някой живее, спящ спокойно, това е,

защото така е избрал – да си трае

от масова злоба до дребна себичност,

от световните лидери до най-малката личност…

Съществуват и други – малко има от тях.

Те рискуват, макар че все пак ги е страх.

Те също сънуват, но сънят е вълшебен –

там човек не се чувства чак толкова дребен.

И досущ сомнамбули, със пламък в сърцата

се хвърлят направо на звяра в устата.

Още по-малобройни са тези, които

от кошмари измъчвани, си отварят очите.

И виждат със потрес, че, майка ѝ стара,

реалността е по-зле от кошмара.

До стената притиснати, те се съпротивляват,

и понякога – виж ти! – дори побеждават.

Че тези два вида са различни, е ясно.

Ала заедно те са ужасно опасни.

Радикални идеи, но с разум във тях –

от таквиз и най-хитрия злодей го е страх.

За порочния свят вече няма пощада.

Щом човек прояви я – бързо в битката пада.

Бунт. Надежда. Идеи. Ще поправим света!

Война. Отчаяние. И труп до трупа…

Ала ние успяхме, победихме… Нали?

За хората искахме радостни дни.

Да събудим мечтаехме всички в света…

но вместо това ги убихме в съня.

За Доброто се борихме до последния час,

ала ето, че Злото е по-доволно от нас.

Какво да направиш? Не би точно могъл

да те упъти човек тип „сомнамбул“.

Едно ще ти кажа, приятелю мой –

точно днес имаш шанс ти да станеш герой.

За велики дела не се чувстваш готов?

Прави малки неща, но с велика любов.