6 feb 2008, 9:20

Пробуждане 

  Poesía
836 0 9
От целувките на другия прозрях
колко самотна е душата ми без теб,
в неговите очи блясъка видях,
който търсех в твоите през онзи ден.
Тръпката в сърцето той събуди,
но някак глухо, притъпено,
защото то горкото бие като лудо -
само, когато е до твоето приближено.
Да знаеш само как ми липсваш,
не искам него, а единствено и само теб,
знай, не ще ти позволя друга да обичаш,
да се отделиш дори за миг от мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Стоянова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??