Нищо не усещам -

ужасно съм объркана!

Побърках ли се,

или съм живяла в сън?!

А той с какъв сюжет е -

постен, безразличен,

като спомен от човешко съществуване.

И пак отеква:

"Още те обичам?!",

едва ли някой вярва на това.

И пак в съня си се погубвам,

навела стискаща глава,

и болка силна от пробуждане

ме мачка и побърква!

Самота...

Не зная искам ли да съм сама,

не зная докъде ще имам сили,

мразя се с приведена глава,

мразя всичко, което с тебе сме делили -

мразя теб

и мразя себе си,

мразя,

защото ме е страх да те обичам...

усещам как загубвам себе си...

А с времето ще става по-жестоко

усещането,

че съм с теб, а всъщност не...