Събудих се.
Отдавна бях заспала.
Сънувах сън, като картина ясен.
Един красив и важен мъж над мене
ме пазеше да не пострадам.
Познавах го отнякъде, не помня
защо бе в този ранен час при мен,
какво го бе довело тук?!
А той се смееше,
говореше ми непрестанно,
познавахме се явно дълго време.
А аз отнесена,  все още и в омая,
се виждах като в приказка, във рая.
Красиво бе небето, птички пеят,
поточе тихо ромоли наблизо,
цветя, а и слънцето проблясва.
Не можех и не исках да призная,
че нещо в мен се преобърна.
Попивах всяка дума,
всеки жест неволен
на принца, появил се

в ранното ми  утро
и преобърнал моите представи
за правилно, за редно и т.н.

Това насън неотдавна ми се случи
и още съм подвластна и... се моля:
Дано и в будно време ми се случи,
та да повярвам в сънищата вече...

Ще нося дълго време този сън омаен!...