15 nov 2007, 14:59

Процеп 

  Poesía » Filosófica
1231 0 3

 

Погледни през тесния процеп,

промуши през него своя страх,

с цялата сила на своята воля

изхвърли през годините събрания прах!

Животът навярно не ще бъде същия,

самотата и мъката ще бъдат вечен другар,

но когато погледнеш дълбоко в себе си,

навярно ще видиш едно - свобода!

Дори, когато отчаяно се опиташ

назад във времето да протегнеш ръка,

дори и тогава свободен ще вкусиш

от волния полет на прахта...

Болка и гняв навярно ще завладеят

обърканото и невинно сърце,

но разумът спокойно и гордо

ще се смее като малко дете!

Само той, клетият, осъзнава

святата и бистра сълза,

проляна навярно от ужас

по непознатата и далечна свобода...

Сега отново погледни през таз цепнатина,

обърни се назад и се огледай,

ако не видиш с години трупания прах,

то значи си свободен, без болка и страх!

Смело преоткрий своя собствен свят,

отключи вратите между теб и твоето сърце,

намери полека своят личен рай

и  винаги помни - тесен процеп остави!

© Надежда Кацарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "отключи вратите между теб и твоето сърце,"
    Да и изпъди противоречията.
    Има една мисъл на Стефан Цвайнг в която се казва:
    "Които е намерил сам себе си,не може нищо да загуби в този свят,
    и който е разбрал човека в себе си,той ще разбере всички хора"
    Свободата не е химера - тя е истината, може би е близко,под прахта.
    Поздрави
  • "Смело преоткрий своя собствен свят,
    отключи вратите между теб и твоето сърце,
    намери полека своят личен рай
    и винаги помни - тесен процеп остави!"
    Оригинално и красиво!Браво!
  • Мъдро и истинско стихотворение.
    С обич.
Propuestas
: ??:??