Не, никога не бих оневинила...
тебе, Любов - такава малка капка,
която и днес душата ми е напоила
и пази мислите ми като шапка -
невидими за злостните очи.
Едва ли някога нарекла бих я силна,
едва ли щастието цялото е тя.
Но зная, в мъдрост извисила
снагата си, блести върху дланта
сълзица, трепкаща в мъглата.
Дали пък нежност не е скрила
в притворното си същество. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse