ПРОЧИТ НА СУТРЕШНАТА ПРЕСА

... мноо яко вали, небосводи се килват отгоре ми –

и е просто мираж онзи шеметен месец април,

даже мравките тръгват с чадъри по стволи и корени,

върху Седмата пейка на ченгелче и аз съм се свил,

а градът се заключва, зарешетва се, пуща кепенците,

и през калните локви таксиджиите карат със сто,

ще заспя в листопада – бяло старче със кротка деменция,

преброил две и двеста през летежа на всяко листо,

и по късия ден, и по всичко през него личи си, че

за последен път лятото тръска грива и лъвска глава,

наркодилърът фичва маратонките свои на жиците –

ненормалното даскало през голямото пафка трева,

и дори новините до гуша на всички са втръснали,

все палежи, убийства, все простреляни мутри, войни –

и са празни и страшни като български черкви без кръстове,

и прииждат към нас – дълги! – зимните нощи и дни,

със кафенцето днес отворете си, моля ви, вестника! –

там е вапцано всичко с баданарка в изящни бои.

Пише черно на бяло, че животът – по-хубав от песничка,

се отлага за утре – или няма да се състои.