Душата си загубих,
на Дявола продадох я
за капчица любов,
а вместо това какво получих -
самота нощ след нощ.
И душата ми продадена
се лута сред сенките на мрака,
самотна и прокудена,
грачеща за помощ като сврака.
Но няма кой да й помогне,
да намери правилния път,
обречена е в Ада да потъне,
да се пържи в най – затънтения кът.
Цяла вечност ще се скита, ще се мъчи,
за милост Дявола ще моли.
Поне като червей да не се гърчи,
но дали ще го измоли........© Ливия Радева Todos los derechos reservados