Изпепеляват вътре в мен
неизживените милувки.
Нощите са тежки, трудни,
на тъмното в браздите.
А имах, толкова за даване...
на мъжете, дето ме обичат.
И все си търся оправдание,
с уста, пресъхнала от жега.
Едно къснеещо признание,
едва отронвам със въздишка,
че излишната пресметнатост,
продаде вярата на моето "Обичам те".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse