Изпепеляват вътре в мен
неизживените милувки.
Нощите са тежки, трудни,
на тъмното в браздите.
А имах, толкова за даване...
на мъжете, дето ме обичат.
И все си търся оправдание,
с уста, пресъхнала от жега.
Едно къснеещо признание,
едва отронвам със въздишка,
че излишната пресметнатост,
продаде вярата на моето "Обичам те".
© Здравка Бонева Todos los derechos reservados