Нощен, октомврийски булевард.
Светят уличните лампи.
Дъжд, събудил в прахоляка кал -
от мъглата просълзили капки.
Върху тъмен, лепкав тротоар
гаснат недопушени цигари.
В спирката, под кестен пожълтял,
зеят две души обрани.
Лакти голи,
oвехтели дни,
спящи рани
под оскъдни блузи.
Булевардни вечери в лъжи
грачели над дните им обрулени.
Нощен, октомврийски булевард.
А насреща ... Божи дом.
Дъжд от сълзи тихо ромоли.
Кестен от дървото се отрони.
© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados