Един продавач навиваше облаци
на дървени пръчки с полепнала захар.
Сега го крепи трикрака бездомност
и здравата връв го стяга за гащите...
Сега му е топло. Асфалтът е розов,
защото пчелите му сбират сергията.
Памукът прилича на бухнало грозде,
което децата със пръстчета стигат.
Облизват ги после и бръчкат нослета,
изпълнени с тежкия мирис на лято.
Подскача пред тях, на клечка, петлето,
от многото смях цветът му е грапав. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse