И боря се, и пак не се предавам,
                                    не мога вече, но отново продължавам.
                                 Всяка трудност посрещам с надежда,
                            че съдбата светло бъдеще ще ми отрежда.

                                         Наивно се поддавах на миражи,
                                        които злобата ревниво пази. 
                              Сблъсквах се с всичко лошо и нечестно,
                               да го превъзмогна - едва ли ще е лесно.

                                 Казват, надеждата умирала последна...
                                Защо тогава става леко безнадеждна,
                                      когато моля се да стане чудо, а
                       всъщност случва се съвсем различно - друго?

                                             Но живот, уви, това е -
                                   ти нямаш сили да го спреш!
                             Когато сърцето пуснеш да мечтае,
                                за друг отново всичко ще дадеш!