Дори да чувствам страх, ще продължавам,
по пътя на житейските следи.
Опитвам се докрай да осъзнавам,
„безсмислието“ в „смислените“ дни.
Дори да чувствам гняв, ще продължавам –
гневът е болка, свита като в плен.
И даже да се влача – не преставам
да следвам програмираното в мен.
Дори да падам, ставам, продължавам.
За раните, на времето дължа
съдбовен кредит, който погасявам.
В частици се разпръсквам по света!