119/ А в село чух една шегичка:

с краката тръгнем ли напред,

за нас камбана щом записка,

врабците бягат най-напред!

И от гъмжащата камбана,

в гнездата врабец  не остава

подгонени от птичи страх...

Аз птиците  сега разбрах!

...А щъркелите настанени,

в гнездо до праведния кръст,

изправили се във цял ръст,

остават си не впечатлени!

Това го чух аз като млад-

и  го разбирам този свят!?

120/Това от малък в мен остана

и нямам повод да го спра...

В мен врабчовия страх остана...

Понякога и той расте!

Различни сме и ние в  село,

в оценката на всяко дело,

и във изминалия път,

различно все ще го ценят!

Едни със жлъч ще ни  с поминат,

а други ще се наскърбят,

а трети покрай нас ще минат,

и няма да ни” поздравят”!

Така един до друг вървим,

докато не се  уморим!