132/ Най-истински се чувстваш вечер,
тама когато долети,
светулките щом щъкнът вече
и грейнат едрите звезди.
Отърсваш лятната жерава
"балкана" хлад като раздава
и иска да те утеши...
Ти чакаш щурите мечти!
И сам самичък щом останеш,
и в судормата сам стоиш,
гърбиците си да равниш,
и щастието си за славиш!
И ей така успокоен,
ти чакаш новия си ден!
© Hristo Slavov Todos los derechos reservados