VI   НАЧАЛОТО НА КРАЯ

137/  В един въпрос за мен съдбовен,

аз искам да ви въвлека.

В живота ни е той основен

и искам да го изрека!

Света от Изток се разбуни

и  талибани като хуни,

през границата се тълпят

и скоро ще ни навредят!

А глупавите европейци,

се чудят, да им угодят,

а не се сещат да ги спрат

О, мислят си, че са сирийци,

които в много дълъг път,

са тръгнали да се спасят!

138/  Не можем ли да разбере ме:

Това е хитро умен план.

„Европа с него да превземат!”

Нима туй само аз го знам?!

Планът е шит със бели кóнци.

Затуй ни пращат здрави мóмци,

че ужким бягат от войни

те  искат нашите страни!...

Нима тук дини ще отглеждат?!

Те идват тук да ни гърмят,

живота ни да провалят.

Да стъпчат нашата надежда!

Не исках да съм толкоз груб,

но доводите ми са куп!