92/ Сега нещата щом разчопля,
ще видя в мен Ирански стрес.
Разбира се туй не ме стопля,
но храни моя интерес.
Стоя безпомощен и питам,
за моя собствена защита,
защо и как се разболях,
че в болница „Токуда” спрях.
И легнах с „нож” да се лекувам...
Аз главния хирург избрах.
Но не изпитах капка страх!
Аз нямах време да умувам!
Попаднах във добри ръце.
И благодаря от сърце!
© Hristo Slavov Todos los derechos reservados