ПРОДЪЛЖЕНИЕ №8
ПОЕМА ЗА БАЩА МИ
Подгониха ни след Девети,
да правим в селото колхоз.
И крути мерки бяха взети,
баща ми да направят „коз“.
За туй, че беше уважаван,
че беше човек със имот,
и най-богат и много славен,
и беше от почитан род.
За хората той да е пример,
да е за патките „мюре“.
И всички хора, като в трилър,
да скочат в тяхното море…
Но пък баща ми се опъна,
и той не тръгна подир тях.
А далаверата не стана
и туй остана негов грях!
И наш’те селски комунисти
не му простиха за това…
Дори и моят дядо Христо
все бе на тяхната страна.
А след това, щом не успяха,
не спряха своята игра
и все на прицел го държаха…
Играта даже загрубя!
И както никой не очаква,
направиха баща ми враг.
И в най-последната атака
казаха му, че е кулак.
Кулак е една дума руска,
за изедник най-проклет,
използващ селяните за закуска,
имане трупал не поред!
И една сутрин наш’та порта
осъмна с надпис със катран:
„Кулакът да върви по чорта“…
И все ни готвеха капан!
Със данъци ни разориха…
Те туй го правеха добре.
И тържеството си не скриха.
Така си мислеха поне.
Със данък ниви, данък сгради,
данък вълна и яйца,
набутваха ни със наслада,
във село, важните лица!
Баща ми ходи по селата,
да купи, за да им даде,
че го привикваха във Общината,
дългтъ доде се събере.
Те търсеха и скрито жито,
тарашеха ни у дома,
а найдеха ли нещо скрито,
завиваше ти се света!
И ти… ще отнесеш кютека!
Ще страда с теб и челядта.
Съдбата ти не ще е лека.
И черен ще ти е света!
© Христо Славов Todos los derechos reservados