32/И в изкованите закони,
закрила имаше за тях,
а наш'та майка се разгони,
скована в лепкавия страх!
И всичко взе да се купува.
Дори съда пари за струва.
Дойдоха чалги и разврат,
със изглед вече да не спрат.
О, взеха съвести да се купуват,
да се продава съвест, чест,
тъй както става и до днес...
Човещините да не струват!
Така, че моята страна,
най-корумпирана стана!
33/ Със тези думи до тук спирам.
Представих всичко както бе.
И тази Истина горчива,
ще трябва да се назове!
Аз искам това да се знае.
Пред Правдата не се нехае!
Не искам също да съм груб,
не слагам всичко в един кюп.
Човек не трябва да си трае...
Това и аз съм преживял,
навярно вече си разбрал,
със факти аз не се играя!
България дотук не спря,
но пък народа оскотя!
© Hristo Slavov Todos los derechos reservados