42/Открих, че Данчо е известен.
Познат бе с белите коси...
Преди той бе работил честно
и с шампион ги бе дарил.
Известен той с Резата стана.
Създаден в първата му смяна!
Посрещаха го на крака
И аз бях горд, че е така.
С надежда бяхме тук и ние,
че като свършим своя стаж,
герои да не станем баш,
но някой цвете да ни свие!
С надеждите окуражен,
Спокойствие нахлу и в мен!
43/А от върха на стадиона,
аз виждах града Техеран,
с разперени ръце на трона,
града най-важен на Иран,
как той към слънцето се вдига,
но от смог не го достига...
Похлупен с този похлупак,
до планините стигаш чак,
гъмжащ от хора и талиги
и тъй от дълги векове,
изкачващ стръмни върхове...
Загледани по своя път
и тук народите вървят!
© Hristo Slavov Todos los derechos reservados