58/ Умът ми не го възприема,

заключен сякаш с катинар,

а исках  „фарсито” да взема

за мене да е като дар.

И не пестях, добре се трудех,

защо бе тъй аз сам се чудех...

Какъв бе този гаден брак?

Не съм се смятал за глупак!

Във тия дълги две години,

за него време не пестих

и казвам сега в този стих,

аз нямах никакви причини

във този  доста дълъг срок

във нищото да правя скок!

59/ А имаме и общи думи,

 които плещим всеки ден.

Вървяли сме по общи друми...

Това бе чудно и за мен!

Над седемстотин техни думи,

като пресмятам, са в ума ми,

и в нашия езиков склад

и си ги ползвам аз от млад.

Например кажем ли „чорапи”,

персийците ще разберат,

а и във моя роден кът,

го знаят моите апапи!

Защо тогава като брат

не бях се срещнал  в този свят?