Аз няма вечно да те чакам,

не си единствена на този свят.

За теб над триста стихове написах,

но ти така и не разбра!

Била красива и какво?!

Само празни обещания и думи....

Богата по природа ала бедна по душа,

какъв глупак, ума по нея си загубих!

И си тръгна и тръшна пак вратата.

Мамка му – проклета гордост.

Оправда се, не била щастлива.

Бил съм мъж за всяка, само не за нея....

Явно зодията играе малка роля.

Овен – проклета и наивна.

Грима и фондьотена не красят душата,

обаче ми повтаря, че като нея няма друга!

И ми вика "Ще ме търсиш!"

Да бе, как пък не....

Да не съм луд, на нейната възраст –

да тръгна да тичам след дете....