Проклето сърце
Нарани ме още малко!
Давай, режи!
Така още повече обичам.
Проклето сърце, не иска да приеме,
че всичко свърши,
че вече на никого не може да вярва…
Напук… още повече те иска.
И още повече жадува твоя огън.
Не знае то, че ти си вече угарка...
Давай, късай месата!
Поне да знам, че още мога да чувствам.
Пък макар и болка, харесва ми!
Проклето сърце, едва-едва бие…
И иска още и още тъга.
Иска те близо, ледена или гореща…
© Славяна Чоновска Todos los derechos reservados