Ти си дяволско семе проклето.
Черна чума със болки най-зли.
Всичко вече ми беше отнето,
ала ти пак не ме пощади.
Твоят смях след победа отваря
във душата ми рани. Кърви
тя отдавна. Ах, как да забравя
дните-нощи и нощите-дни.
И те моля, тръгни си от мен,
че светът ми, от теб покорен,
се разпада. Потъвам във мрака...
Аз умирам, о, ден подир ден! ...