Разплака се слънцето с черни сълзи,
в истерия облак изпадна.
Крещяща от болка, луната се сви,
звездите във бездна пропаднаха.

Реката се спря - замълча като в транс,
а птица застина безмълвно.
Въздъхна земята в забавен каданс,
със страх се разбягаха мълнии.

Една наранена самотна душа
изричаше черно проклятие
и бавно пристъпваше към пропастта,
разтворила страстни обятия.

Нареждаше с мъка прощални слова,
които прорязваха мрака.
Настръхна от ужас безумен нощта,
замря всеки стон във очакване...

Политна във бездната с демонски зов,
отронен от ангелски устни:
Проклинам те, мразя те - теб, да, Любов!
От днес ще съм камък безчувствен.

Превърна се ангелът в твърда скала,
угасна усмивка последна.
Безцветен, бездушен остана света,
потъна във мрак непрогледен...