Разплака се слънцето с черни сълзи,
в истерия облак изпадна.
Крещяща от болка, луната се сви,
звездите във бездна пропаднаха.
Реката се спря - замълча като в транс,
а птица застина безмълвно.
Въздъхна земята в забавен каданс,
със страх се разбягаха мълнии.
Една наранена самотна душа
изричаше черно проклятие
и бавно пристъпваше към пропастта,
разтворила страстни обятия. ...