Няколко години отминаха бързо
изпълнени с обич, желание, страст.
Връзки, приятелства, доверие
се градяха и рушаха край нас.
Сменихме многократно мястото,
приятелите и мечтите,
падахме ранени хиляди пъти
и пак политахме към звездите.
Прекрачвахме граници и правила,
освобождавахме се от оковите,
после пак сами се оковавахме
и гълтахме ли, гълтахме отровите.
Светът ни се издигаше и рухваше
понякога във рамките на часове.
Сълзи от смях, от яд, от болка
отмиваха прикрити грехове.
Избърсвахме ги и си мислехме,
че сме спасени и че няма да боли
и раните не ни убиваха веднага -
убиваха ни щом останехме сами.
Лъгахме и бяхме лъгани,
бяхме и кралици, и крале,
но бяхме и най-долни просяци –
ангели с откъснати криле.
Наранявахме и бяхме наранени
взимахме по много, а нямахме нищо.
Хулени от хората и възхвалявани
се дебнехме, нападахме се хищно.
Здрави и болни, пияни и трезви,
далечни, тъжни, рядко щастливи.
Нощем и денем – черни и бели,
но живи, живи, ЖИВИ!
Пиехме, трошахме и целувахме,
лъгахме се, че сме верни и добри,
обичахме се, харчихме, празнувахме,
а се чувствахме убийствено сами.
Бяхме ли, не бяхме ли, живяхме ли -
къде изчезна хоризонтът светъл?
Горяхме някога неспирно и ярко –
кога се превърнахме в пепел….?
© Павлина Ненова Todos los derechos reservados