Прокудена защото срещна Любовта
Прокудена - защото срещна Любовта
/Приказка за пораснали/
На дивана рижаво петно -
излегнало се лъскаво манто,
но беше Лиска - по бельо,
и скърбеше тя по Едного.
Дълга беше неината история -
залюби мъж от друга траектория.
Не бе от нейните селения
тц, тц - срам за поколения!
Аристократка е по кръв,
но туй е само блъф,
Отдавна ходи без кожух,
потомката от синя кръв
Низвергната от цялата рода,
защото срещна Любовта.
Откакто е сред общество човешко -
разбра - човеците живеят тежко.
Да бе се влюбила във вълк или лисан,
а тя – Човек - и то от друг Балкан!
На първия етаж живее Тя
понякога става също жена,
а сега - потопена във нега -
на любимия пише писма -
как се с него запозна
и как със чара си го омота:
„Ласка – светулка..и после, и пак,
притискаш ме лекичко с крак,
топлото пускам, а уж съм заспала -
също – лисица умряла:
Не дишам, но тихо промърквам
невинно на сън - към теб се извъртам
после се свивам - съвсем беззащитна,
лекинко само - в поза „аха - да политна”
Ти ме разглеждаш и нежно завиваш,
от обич - съвсем се разливаш.
С нокътче само - две драски в твоето рамо
долавям настръхване, но аз съм лисица,
и току до корема ти - сгушвам главица,
желаеш ме лудо, но аз съм безгрешна -
(рижа лисица, която на пътя си срещна…)
за мъничко само - нещо съм... близо до котка
(почти се харесвам толкова кротка….)
въздъхваш в ухото ми.., някакъв стон -
точно в парфюмът ми – сякаш бутон…
сънено дишаш - тъй равномерно,
пожелавам те страстно – неимоверно!
Обърнат заспиваш - на самия ръб,
но как е гъвкав не знаеш, лисичият гръб -
зад теб се оказвам, ноо - и отпред
и лисичият почва хитър балет:
ръцете ми - уж да отметнат кичУр,
обхващат лицето ти - порив най-щур,
а ти си веднага за мене готов,
но аз съм лисица –
както тебе - и аз съм на лов -
палвам искрица – пожар си!
(по мъжки красив)
Но аз съм умница -
зная какво те прави щастлив-
шепна вълшебните срички,
накъсани пускам въздишки
и вече си мой, единствено мой!
ти знаеш ли, скъпи, какво е двубой?
‘Ми аз съм лисица - нима не разбра,
когато видя ме до твойта кола -
уж съм умряла, а махвам с ръка,
но май съм в капана –
моля, моля да спреш –
в хладна коприна, палиш безумен копнеж,
уж съм всезнайна, и моята умна глава,
три дена въртя ти безкрай номера…
сега си изгарям, до пламък, до жар!
(лисиците мразят свой господар)
но май съм „умряла” в твойте ръце -
не искам раздяла, а - твойто сърце,
но аз съм лисица - не мога без хитрина,
и нека ти кажа -
тук няма лисица – аз съм Жена.
....Ноо! гледай сега….
Аз съм ….Лиса и от рима.. ме втриса
Но пък лисица.. се римува с… лъвица
И утре когато таз песен подхвана –
ще стана отново… твойта Лисана.
Защо ли треперя, а уж е горещо?
Липсва ми сигурно някой ли, нещо?
От кожуха ми няма и помен -
гардероба отварям огромен
Господи, колко прилежно скътани
всякакви роли за хитри лисани!
Първата хващам – звънко се смея -
Какво ли не правя, за да се сгрея!
– Скъпи, печката няма реотани,
в кабели са косите ми омотани…
– Лиске, почакай, идвам най-срочно,
да оправя настроението ти порочно
„Докато стигнеш, скъпи, ще мисля
каква друга беля да измисля –
Имам запаси от чудни гримаси
когато ти писне от моите импаси –
ще те поканя на скромна вечеря,
а после едва ли ключа ще намеря.
Непретърсен остана само юргана,
но тук съм царица и то без измама
Зарана да тръгнеш няма да щеш -
без номерцата на Лиса, да живееш не щеш
Хайде тръгвай – вече се сгрях,
не вкарвай Лисана отново във грях.
че тъй те обичам, пречка не искам да съм
А искам да тичам, след тебе - даже насън.
Тръгваш – аз съм сериозна - как истукан.
Боже! - за нищо го нямаш този Балкан!
Лиса не чува - умело тя се преструва,
а вече залага убийствен капан,
набързо се хладно сбогува
"въпрос е на време да бъдеш одран."
После се муси, фучи – святкат зелени очи,
от стая на стая – тясно и става дори.
Не може на себе си, тя да прости
че, коктейл не забърка от сто хитрини
Но тя е Лисана, нали -
време му дава до първи петли
а утре?…е, утре - започва в зори....
на възглавка заспива от сто хитрини -
едва ли умее той да брои,
а и да знае - той ще мълчи -
към кожуха на Лиса
пък той се стреми.....
Ден мина и два, на третия Тя закопня.
Далечен е път, как да примами мъжът?
Реши да телефонира, но нещо я спира
До три ще брои и утре в пресата ще блести -
за нейните хитрини, хората дават пари
и такъв сюрприз ще му сервира.....
Ама как си умира да го нервира!
– Лиска е тъжна, Лиска умира
Нямам време скъпа, какво сега те нервира
– Казвам ти Лиска вече умира –.....................
....Следва
Рени
© Ренета Първанова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Любослава, благодаря мило момиче, извини пропуска ми, но бях обсебена
от г-н Димитров. -
аха да развалим "дослука"
но наистина ще спрем до тука
да не пропусне Лиса звездния си миг
да не получи някакъв ритник
римите танцуват във ефир
не застрашават поетичният тук Мир....Спирам...'ма... -
това за огледалото ме затрудни,
все пак лисица съм - прости.
Към 18 плюсове
върви, ма много трусове! -
за лиса време трудно предстои.
Но имам там (за спалнята говоря) Фар
и скоро ще се освети
продължението предстои
след броени часове,
идват чудни, луди редове
Пак поздрав ти пращам на теб
отношенията станаха ли ни в ред? -
Ма най-обичам
в будоарите си да надничам
после бързо тичам
на срички ги изричам
пускам ги на "Откровения"
без секви опасения.
Лиска още ще се вихри
и никви семки та дори от тикви
даже и от други топки
и някви други сглобки
няма да я спрат
патилата и да видят свят.
За топки като стана дума
загнезди ми се нещо тази дума
гердан от топки ще си сторя
ако някой мисли, че за друг говоря
Но май ще се поизкривя
от толкоз тежест на врата.
Аз съм Лиса в тези редове
тук Лиси няма две,
никакви лирически измами
при мене липсват чужди драми!
Сърдечен поздрав, Валери
точно на мен семки да хвърляш ли намери
Благодаря, че намина, наистина!
Уважавам и харесвам коментарите ти. -
Великолепна си!
-
Боже - Лисана умира от срам
кой я изтипоса на този мегдан
как ще се справи с тоз компромат
олеле -ужжасТ! -
вълчи е този човешкия свят
Как ще излезе със чест
а от Балкана - никаква вест.
Благодаря, приятели! -
Ха така - в капана Лиска се хвана..., рижа, лукава хитруша..., и не се свени а се преструва - дори на умрялА...!!!
"Ден мина и два, на третия Тя закопня.
Далечен е път, как да примами мъжът?
Реши да телефонира, но нещо я спира." -
"Лиска е тъжна,Лиска умира"
тоз от Балкана май нейната кожа одира!
Харесах.Поздрав! -
Поздрав и почитания, Рени!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
