Сърцето сковава мъртвата мечта,
някога растяла, плодна в пепелта.
Сега мраз прониква в цялата душа
и напомня ми, че още пазя - мъртвата.
Вървя си кротко и пътят става мрачен,
светът - прозаичен и прозрачен,
този път посивя от гняв и пътя ми отказа,
сякаш е греховно с нозете да го газя.
Смелостта ще повикам да събуди мечтата,
и сила ще призова-да я сбъдна. И душата
окриляна от нови копнежи,
ще се възроди за мечти нови свежи. ...