Мълчи нощта, а ти си влюбен и въздишаш,
ухае люляк. Тишина брои отзад, напред.
По сънищата снежнобели пишеш, пишеш...
Прокълнато благословен, побъркан...И поет.
И в тъмното на скритата в небето кула,
си себе си. Джелат,* любим, и брат, и враг заклет.
И тръгваш всяка Божа нощ - от кота нула...
Щом зазори, без кауза умираш. В три без пет.
---------------------------------------------------------
*Джелат - ист. Лице, което изпълнява смъртни присъди.