Слънчеви сълзи–дъждовни капки
мелодично рони утринта.
Дъжд вали и в паузите кратки
кротко се усмихва пролетта!
Примитивен, ала благ, южнякът
гони стадо облаци с метла.
Къщите, подпрели се на лакът,
му намигат с весели стъкла!
Пролет! Пролет!... Паяжинка бяла
закачливо трепка и блести
в ъгъла – звездица, разпиляла
пролетни копринени коси!