По тънките лъчи на пролетната утрин
ти пратих мъничък колет.
Два стръка цъфнали лалета,
пробуден цвят от люляка на двора
и моята усмивка за комплект.
Ако се престрашиш
и към прозореца погледнеш –
зеленото на храста ще те грабне
с цвета на моите очи.
И не е нужно да ме виждаш,
и не е нужно да съм някъде край теб.
Ръцете ми със радост ти изпращат
и пролетта, и идващия ден.
© Елена Бързева Todos los derechos reservados