25 feb 2011, 12:03

Пролет 

  Poesía » Del paisaje
1912 1 31

Накокичила снежната пазва

и напъпила злак във косите,

в слънцеоките езерни вази

на студа разтопила  сълзите...

От южняка ухажвана топло,

женска прелест стаила за ласки,

птича песен в гласеца си скрила,

с чудна блузка на розови краски...

и в зюмбюлен парфюм  уловила

две трептящи от плам пеперуди,

и с хвърчилени длани повила

на усмивките танците луди...

Тя блести във очи на момиче,

грим прашинков на клепките сипе,

с нежни пориви дните си кичи

и красиво докосва мечтите...

Стъпва меко с нозете зелени,

в диамантено-росни обувки,

а  капчукът шепти вдъхновено

стих за обич в целувкови стъпки.

 

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??