Пролет

8 feb 2011, 0:22

Poesía

579 0 2

Аромат на цъфнали кокичета в снега.

Мирис, който пак ме завладява.

А между тях разхожда се жена

и мислите на всички обладава.

Тя винаги е нежна и добра.

Усмихната, ала и някак тъжна.

Хората наричаха я Пролетта

и да е щастлива беше длъжна.

Красива бе, но с множество лица.

Даряваше ни за живот надежда.

Любимка на големи и деца.

Към радостни моменти ни повежда.

Тя Пролет е, но също и жена,

със свойте мъки, радости и болка.

Дарява ни на всички любовта,

независимо ще страда ли и колко...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.