4 may 2012, 9:17

Пролет 

  Poesía » De amor
551 0 3
Всеки ден - зрънце надежда за утре.
Кръгла пита, денят изтъркулен
в подноса на вечното време.
Луната на хълма, от дърветата спряна,
напразно се мъчи до изгрев да стигне .
И душата - така разлюляна
от спомен за близки очи,
носталгично мълчи
и слуша на тишината светлия плач.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??