dary (Дарина Димитрова)
11 86
19 feb 2007, 20:32

Пролет (акростих) 

  Poesía
6916 0 10
            Пролет
        
Ах, колко е синьо небето!
Бели облаци плуват.
Весело слънцето свети,
Гледки пред мен се редуват:
Деца играят по зелени поляни.
Ето - тичат засмяни!
Животът отново навред се заражда.
За него всички изпитват жажда.
И под снежната покривка
Кокиченце пробива с усмивка!
Лазурът погледа ни заслепява -
Минута щастие дарява.
Началото на пролетта
Омайва ни със приказни неща.
Прелита бързо ято птици -
Радват се на облаци мушици.
След дълъг зимен сън
Таралежи тичат вън.
Усмивка на лицето засиява -
Фино цвете погледа пленява.
Храстите, и те са разцъфтели -
Царствени премени са приели.
Час по час всичко се развива -
Шир пред погледа открива!
Щастието дори изпълва
Ъглите, като с трепет ги допълва!
Юнашки вик се разгласява -
Ясна пролетта при нас сe настанява!                                              
                                                                    Дари

© Дарина Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??