С трепетни пръсти надипля небето ми,
топъл южняк и крои пелерина,
за пролетта, ето зимата мина,
Слънце в прозореца радостно свети ми.
Паяче тънко изплита въпросите,
жици трептят и насън закопнели,
чакат надежда, с крилата си бели,
с обич да стопли душите ни, босите.
Жълти очички отварят луличките,
китен зюмбюл до премала ухае,
пролет е, живи сме, ето това е!
И се разлистват дърветата, всичките.