В страната на вековните дървета
издигащи се в горда самота
се чувства у дома си там поета...
И с едри глътки пие красота.
Защото жаждата му е неутолима
от ранна сутрин - чак до вечерта
душата фотосинтезира
със стиховете - нежните листа.
Сега е Зима!
Духат ветровете...
Изгниват в почвата и моите листа!
Но Пролет има! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.