Сълзи небето, пролет като есен.
Един сезон тъжовен и унил.
Да беше песен, ах да беше песен,
в сърцето си да бе я съхранил.
А то ридание от болка и от липса,
а то сезон, от дъжд и самота...
Сълзи небето, пролет като есен
и в нея аз - изплакана сълза.
И даже Бог е мъничко отнесен,
забравил да направи пролетта.
Насред небето Месеца обесен.
Звездите оплаквачки... Тъмнина ...