Пролет – Лято – Есен – Зима
Пролет. Началото. Първа свежест. Ново запознанство.
- Здравей! Познаваме ли се? Не?!
Нека се запознаем. Името ми е Ангел.
- Вяра, приятно ми е. Ама Вие наистина сте...
- Какво, какво наистина!?
- Ангел...
Лято. Продължение. Втора свежест. Жега.
- Вяра, много ми е приятно. Вие наистина сте Ангел...
- Вие тук отдавна ли сте, Вяра?
- Цял живот. Това е моят магазин, моят свят, моята работа...
- Забравете работата, Вяра, тя нама да избяга!
- А кое може да избяга?
- Животът!
Есен. Отново ти. Третото. Десерта. Меко слънчице.
- Ангеле, пак ли си ти!?
- Не пак, а отново...
- Аз пък не знаех, че ангелите могат да са груби...
- Аз пък не знаех, че любовта е ежедневие...
- Аз пък не знаех, че ще се върнеш...
- Аз пък не знаех, че ще бъдеш пак тук...
- Аз пък винаги съм тук...
Аз пък, аз пък... Целувка.
Зима. Студ. Четвърто. Към край, към раздяла. Студ.
- Остави ме, махни се! Защо се появи в моя живот!?
Кой, кой ти даде това право?? Браво! Нямам нищо останало
от теб! Безумец! Запомни, това е краят!!
Ти никога не си ме обичал!!!
Пролет. Отново начало. Пак свежест. Старо запознанство.
- Знаех си, че ще дойдеш. Мой Ангел...
- Аз пък не...
- Аз исках, чаках, че ще дойдеш!
- Аз също...
Лято. Отново жега. Отново, отново, отново...
- Е стига, моля те! Откъде тази ревност? Престани!
- Не, няма да престана. Вече знам: ти си ангел не само за мен,
не само мой...
- А ти, Вяра, си само моя, моя единствена вяра!
- Край Ангеле. Сега вече наистина всичко е свършено.
Есен. Пустота. Безмълвие. Безшумност.
Мислите й: "Защо? Защо? Кога, кога? Ела, ела..."
Неговите мисли: "Къде, къде ще я намеря!?
Този път наистина ще я намеря, но къде??"
Зима. Ярък ден. Мраз и светлина. Сняг, блести...
- Здравей! Познаваме ли се? Не!? Нека се запознаем.
Името ми е...
— От романа "АБОГ изкусственната Вера".
© Георги Бенчев Todos los derechos reservados