1 abr 2012, 15:08

Пролетен дъжд 

  Poesía » De amor
838 0 17

Как се сипна в безкрая, някак плах и нетраен,

онзи първият, пролетен дъжд…

Като знак за начало, като изгрев във бяло,

като ласка на търсещ ме мъж.

 

И разроши съня ми,

                              и беляза деня ми

с водопадно красиви мечти.

Сивотата съблече и до мокро нарече,

моят път по вода да върви…

 

Плисна в медено менче и в късмет ми се врече,

сякаш лудия свят укроти…

А когато се сгуши под стрехата на суша,

лунен танц се роди…

                               И звезди

 

заваляха сатенено ( даже малко без време).

Аз отново с дъжда заживях,

като спомен от лято,

                               като птица от ято…

И отново смеха ти видях…

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??